Серендипност (от англ. serendipity) е способност да се правят дълбоки изводи и открития от случайни наблюдения, без човек задължително да има намерение това да се случи. Често думата носи значението на „щастлив инцидент“ и „приятна изненада“. Повечето големи открития са направени по този начин ( гравитацията, менделеевата таблица, електрическата крушката са проява на серендипност).
Думата произлиза от персийската приказка „Тримата принцове от Серендип“, в която героите откриват неща, които не са тръгнали да търсят. Терминът е въведен от английския писател Хорас Уолпол на 28 янаури 1754 в писмо, написано до Хорас Ман. По-късно е използван за първи път по отношение на научно откритие, направено от физиолога Уолтър Кенън .
Срендипност обаче, далеч не е просто инцидент или рядка случайност. За да се случи е необходимо човек да има познание, но също така и да си позволи да не е зависим от него. Най-важният елемент обаче е способността да оставиш съзнанието си свободно да плава. Не стигаш до състояние на серендипност ако тръгнеш по предварително начертан курс. Трябва да поемеш с вяра към някое друго място и да се загубиш. Това означава да се довериш на Съществуването да те води; да рискуваш да навлезеш в непознатото с търпение и кураж. И тогава, като светкавица, се появява нещо което не си очаквал, но точно това от което имаш нужда.
Може да се каже, че серендипност е особен вид прозрение, подарък от живота, който се съчетава с вътрешния потенциал на човека. Едно наистина Дзен преживяване.
