Детска психотерапия
Децата преживяват света по свой собствен начин. Те могат да изпитват тревожност, страх, гняв, тъга или объркване, но невинаги имат думи, с които да кажат какво се случва в тях. Затова трудността често се проявява другаде: в поведението, в отношенията с другите, в телесни оплаквания, в съня или в настроението.
Детската психотерапия е защитено пространство, в което детето постепенно може да изрази и да разбере своите преживявания. Целта не е поведението му просто да бъде „поправено“, а да се разбере какво стои зад него, от какво има нужда детето и как може да бъде подкрепено в емоционалното и личностното си развитие.
Как протича работата с детето
Методите са игрови, творчески и изразни и се съобразяват с възрастта, особеностите и потребностите на всяко дете. Играта, рисуването, приказките, образите, движението и влизането в роли позволяват на детето да покаже преживявания, които трудно би обяснило в обикновен разговор.
За детето играта не е просто развлечение. Тя е негов естествен начин да изследва света, да пресъздава отношенията си и да търси решения на трудностите, пред които е изправено. В сигурната връзка с терапевта то разпознава чувствата си, опитва нови начини за справяне и постепенно изгражда повече увереност и вътрешна устойчивост.
Детска психодрама
Един от методите, с които се работи, е детската психодрама, разработена от Алфонс Айхингер и Валтер Хол. Тя използва играта, въображението и ролите като естествен език на детето. В терапевтичното пространство могат да оживеят измислени светове, приказни герои, животни, семейства и различни ситуации, а чрез тях детето изразява чувства и вътрешни конфликти, които не може да назове направо.
Когато влиза в роли и създава истории, детето може да погледне преживяното от нова гледна точка, символично да срещне страховете си, да изпробва различни реакции и да открие свои сили. Терапевтът следва играта внимателно, без да налага готови обяснения, и пази сигурната рамка, в която преживяването може да бъде разбрано и преработено.
Детската психодрама може да се провежда индивидуално или в група. В групата децата развиват умения за общуване, сътрудничество, поставяне на граници и разбиране на гледната точка на другия.
Кога детската психотерапия може да бъде полезна
- тревожност, страхове и повишено вътрешно напрежение;
- затруднения при раздяла с родителите;
- гняв, агресивни реакции или чести емоционални избухвания;
- затваряне в себе си, потиснатост или загуба на интерес;
- трудности в общуването с връстници и възрастни;
- проблеми с адаптацията в детската градина или училище;
- промени в семейството, раздяла на родителите или появата на нов член;
- преживяна загуба, травматично събитие или продължителен стрес;
- ниска самооценка и липса на увереност;
- проблеми със съня, храненето или концентрацията;
- психосоматични оплаквания, като главоболие или болки в корема, след като е направена необходимата медицинска оценка;
- затруднения в разпознаването и изразяването на чувствата.
Участието на родителите
Работата с детето включва сътрудничество с вас или с други значими за него възрастни. В началото обикновено има среща само с родителите, на която можете да разкажете какво ви тревожи, как се развива детето и какво се е променило в живота на семейството.
В зависимост от възрастта и ситуацията участието е различно: понякога са нужни периодични срещи с родителите, друг път е полезна съвместна работа на детето с родителя. Участието не означава контрол над терапевтичния процес. То помага да разберете по-добре какво е нужно на детето и как можете да го подкрепяте и извън срещите.
Поверителност
Поверителността се съобразява с възрастта на детето, неговата сигурност и вашата отговорност като родители. Предварително се обсъжда каква информация може да се споделя с вас и как се пази личното пространство на детето.
Как да започнете
Ако забелязвате, че детето ви преживява трудност или поведението му се е променило по начин, който ви тревожи, свържете се с нас за първоначална консултация. Първата среща обикновено е с родителя или родителите, без детето. На нея се обсъжда какво наблюдавате, как се развива детето и каква форма на подкрепа би била подходяща.