Депресията е като затвор в който човек е едновременно страдащ затворник и безмилостен палач. И в този затвор той може да живее на сигурно място със своето страдание. В тази лекция ще разгледаме възгледите, които изграждат стените на този затвор и как малко по малко създаваме един свят на изолация, страх, безсилие и отчаяние. Свят откъснат от света на другите, който носим сами на плещите си вярвайки, че никой не може да ни помогне.

Също така ще се опитаме да погледнем по един нов начин на депресията – по-цялостен и духовен. Да я видим не само като безкрайно и безсмислено страдание, но и като път на развитие на индивида. Път на съзряване и помъдряване. А това е може би е и единственият истински изход от депресията. Да я погледнем като възможност за израстване, като урок помагащ ни да приемем нови възгледи, идеи и преживявания и да разширим хоризонтите на емоционалният ни свят.