АЛЕКСИМИЯ

Алекситимия е понятие, което има гръцки произход и буквално означава "без думи за чувства". Тази психологическа характеристика на личността включва следните особености: трудност при идентифициране и назоваване на собствените емоции; трудности при разпознаване на емоциите на другите хора; затруднения при разграничаване на емоции и телесни усещания; недостатъчна способност за фантазиране (символизиране); фокусираност върху външни събития за сметка на преживяванията; склонност към логическо мислене при дефицит на емоционални реакции; бъркане на мисли с чувства.



Алекситимията не е болест, а по-скоро симптом. Тази характеристика се приема за рисков фактор при развитието на психосоматичните заболявания. Тя не означава безчувственост, а затруднение при словесното описание на емоциите, чувствата и усещанията. По този начин дефицита на външно проявление на емоционалните отговори преминава във телесно-вегетативни реакции. Поради неспособността от изразяване емоциите са потиснати и нямайки изход, те се трансформират във физиологични симптоми и заболявания.

Алекситимията може да се разглежда като своеобразен застой в развитието на личността. Ако не е в резултат от мозъчна увреда, тя се приема за психична травма следствие от липсата на психично пространство в детството, в което детето свободно да може да изразява своите усещания и чувства. В допълнение дефицита на въображение води до нарушаване на идентификацията с другите и съответно до невъзможност да се поставиш на тяхно място и да разбереш чувствата им. Това пък от своя страна води до липса на симпатия и привързаност към хората и по този начин до нарушение на емоционалната връзка с другите.

Хората проявяващи алекситимия често преживяват повишена тревожност. Намиращи се под силните въздействия на потиснатите емоциите е възможно те да действат напълно импулсивно и необмислено. Понякога в критични ситуации, преживявайки силен стрес, те не могат да контролират своите реакции и губят всякаква способност към анализ и критика, които иначе са най-силните им характеристики. Това още повече затруднява изграждането на взаимоотношения.

Интересен факт е, че алекситимиците чудесно разпознават всички емоции, когато ги наблюдават на картини, снимки и въобще всякакви изображения, но на живо напълно губят това умение. Това се обяснява с нарушението не на усещането и разбирането, а на експресивните способности.

Терапията при алекситимия включва развиване на способността за себеизразяване на вербално и невербално ниво. Отработване на психичните травми в детството от липсата на емоционална свързаност със родителите, както и осъзнаване, назоваване и изразяване на потиснатите в ранна възраст чувства и поощряване на емоционалния диалог с обкръжението.

Подходящи терапии са психодрама, индивидуална психоаналитична терапия и хуманистична терапия. Терапии като когнитивно-поведенческа, танзакционен анализ и насочена към решенията терапия имат по-слабо въздействие, тъй като засилват рационалните и логически аспекти на психиката на клиента.
Copyright © 2012 МОБИУС ПСИХОТЕРАПИЯ All Right Reserved