"ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НАСИЛИЕТО ВЪРХУ ДЕЦА НЕИЗБЕЖНО СЕ ВРЪЩАТ КЪМ ОБЩЕСТВОТО"



Алис Милър, швейцарски психолог и психоаналитик, вижда корените на разспространеното в целия свят насилие във факта, че навсякъде бият децата, и то още от първите години на живота им , когато се формира техния мозък. Тя публикува 13 книги, в които запознава обществото с резултатите от своите изследвания на детството или така наречената от нея "черна педагогика" и опустошителните последици от травмирането на детето.



Ето част от нейните прозрения събрани в 10 точки:

1. Детето е невинно. То идва на света, за да расте, да се развива, да обича и да артикулира своите потребности и чувства в своя защита.

2. За да може да се развива, детето се нуждае от внимание и закрила и от това да го възприемат сериозно и да му помагат да се ориентира в живота за да придобие самостоятелност.

3. Ако тези жизнено важни потребности на детето бъдат отказани и вместо това то е експлоатирано, лъгано, наказвано, бито, манипулирано и пренебрегвано, интегритетът му се уврежда трайно.

4. Нормалната реакция на нараняването биха били гневът и болката. Тъй като обаче гневът в една нараняваща среда остава забранен, а преживяването на болката в самота би било непоносимо, то трябва да потисне тези чувства.

5. Детето, което е оставено от обществото само, няма друг избор освен да изтласка травмата и да идеализира извършителя.

6. Отцепените от същинската си причина чувства на гняв, безсилие, отчаяние, страх и болка все пак успяват да се изразят в унищожителни актове срещу другите(престъпност, геноцид) или срещу себе си(наркомания, алкохолизъм, психични болести, суицид)

7. Жертва на актовете на отмъщение са много често собствените деца. Ако няма деца, потърпевшо е обществото. Насилието е начин да забравиш какво са ти сторили родителите.

8. За да не стане малтретираното дете престъпник или душевно болен, е необходимо поне един път в живота да срещне човек, който еднозначно знае, че не то е сбъркано, а средата в която е израснало.

9. Събуждането на нашата чувствителност за всеобщо отричаните досега жестокости в детството, може да сложи край на предаването на насилие от поколение на поколение.

10. Хората, чийто интегритет не е бил наранен в детството могат да изпитват радост от живота и не изпитват потребност да вредят на другите или на себе си. Те израстват открити, чувствителни и способни на съчувствие.
Copyright © 2012 МОБИУС ПСИХОТЕРАПИЯ All Right Reserved