КАК СЕ СЛУЧВА ПРОМЯНАТА В ПСИХОТЕРАПИЯТА


  Британският психолог Уилям Стайлс, опитвайки се да разбере процеса на промяна по време на психотерапия е предложил модел за пътя на преодоляване на негативния житейски опит. В този модел, психотерапията се разглежда като дейност, чрез която клиентът е в състояние да " асимилира " болезнените преживявания, за които той търси помощ.



Проблемният опит или преживяване може да е чувство, идея, спомен, импулс, желание или отношение, което нарушава емоционалния баланс на човека. Обикновенно травматичния опит води до негативни чувства и неадаптивно поведение. Психотерапевтичният модел на усвояване на проблематичния опит включва поредица от промени в психичното представяне на проблема, така че клиентът получава възможност за осъществяване на промяна в собственото мислене, емоционални реакции и поведение.

Според този модел, успешната психотерапия помага на клиента да премине през поредица от събития, включително разпознаването, разбирането и преформулирането на проблема, след което той става способен да поеме отговорност за собствените си преживявания.


Скала за трансформация на негативния опит.


Етап 0 : Отвращение от проблема. Клиентът не е наясно с проблема . Има активно избягване от конфликта. Емоциите могат да бъдат минимални, а обичайното състояние често е съпроводено с голяма тревожност.


Етап 1: Нежелани мисли. Появяват се мисли свързани с преживяването на дискомфорт. Клиентът предпочита да не мисли за това, като се опитва да насочи разговора към някакви външни обстоятелства. Преобладават силни негативни чувства : тревожност , страх, гняв , тъга . Въпреки интензивността на чувствата връзката им със съдържанието и причините за тях може да бъде неясна.


Етап 2: Смътно осъзнаване на проблема. Клиентът признава съществуването на проблем и описва свързания с него дискомфорт, но той все още не може ясно да формулира проблема. Налице е остра психологическа болка, а понякога и паника, след което обаче има снижаване на тревогата.


Етап 3: Формулиране и изясняване на проблема. На този етап, клиентът може да направи ясно заявление на проблема с който иска да работи. Емоциите са отрицателните, но поносими . Този етап се характеризира с активна, концентрирана работа по разбиране дълбочината на проблематичния опит и свързаните с него конфликти.


Етап 4 : Разбиране / инсайт. Проблемът е формулиран и клиента си позволява да преживее свързаните с него факти, емоции и мисли. Емоциите могат да се смесени. Прозренията могат да предизвикат болезнени чувства, но те също могат да бъдат придружени от интерес или дори приятна изненада и усещане за движение и излизане от блокажа. На този етап, постигнатата по-голяма яснота и разбиране на обхвата на проблема, обикновено води до увеличаване на положителни емоции.


Етап 5 : Тестване в реалността / преработка . По-голямата осъзнатост се използва за динамична вътрешна работа и се обсъждат конкретни усилия за решаване на проблема, но без пълен успех. Клиентът може да опише алтернативите реакции и различните видове поведение, които биха му помогнали да се освободи от негативните преживявания. Емоционалният тон е положителен, практичен и оптимистичен . На този етап има постепенен напредък в решаването на проблемите на ежедневието.


Етап 6: Решение на проблема . Клиентът постига успешно разрешаване на конкретен проблем . Положителните емоции са свързани с удовлетворение и гордост от постигнатото. Правят се опити да се въведат подобни промени и в други области на живота. Негативните емоции стават редки и краткотрайни.


Етап 7 : Овладяване . Клиентът успешно използва научените начини за решаване на проблемите си в нови ситуации. Понякога това се случва неволно. Чувства се много по-силен вътрешно, сякаш си е възвърнал част от себе си. Преобладават чувства на увереност и освободеност.


По този начин в модела на Стайлс, клиента отбелязва напредък в усилията си да изследва, разбира и преодолява своя негативен опит, а първоначалния проблем претърпява редица метаморфози.


Литература:
Stiles W.B., et. al. (1992). Assimilation of Problematic Experiences
Leiman M. & Stiles W. (2001). Dialogical Sequence Analysis and The Zone of Proximal Development as Conceptual Enhancements to the Assimilation Model
Copyright © 2012 МОБИУС ПСИХОТЕРАПИЯ All Right Reserved